Римувам те, за да подчертая как звучиш.
Но виж, аз уча бавно и едва сега –
ре-ми,
а има още до.
Сега червено вино и въз-
спад и
сто години вече се люлее ябълката
пред очите ми.
Как да подходя?
Но виж – запазих
те в нещо ново, новото – във старо,
в интонацията,
в срамежливото освобождаване
на животинските съгласни,
в слузта, обвила ларинкса. И
в тази бормашина под главата ми.
Звукът единствено пробива дупки,
не руши.
Нели Станева 