Нели Станева

Цяла нощ животните мучаха.
Не се прибраха във обора си, останаха
на гладната за хлад поляна
като пребити облаци. Звездите падаха.
Една безкрайна върволица
изронени парчета космос
с подозрителни опашки
разгонваха съня на хората.
Откъм тъмната гора желанията
умело им се мятаха, но само
най-кротките за косъмче се хванаха.
На сутринта останалите
се срутиха с тътнеж в земята
и преобърнаха безнадеждността,
а с нея преобърнаха и лятото.
Животните мучаха и оповестяваха.