Нели Станева

Какво се промени за толкова години?
Същите прашинки под звезди изстинали
и кучешкия вой, надбягващ се със ехото,
и денем тишината, от слънцето напечена,
пухкава, засищаща, и благата ракия
от борови иглички, прах, и също ти, и също ти,
захвърлен тук, стърчащ сред пеперудите,
заклещен във контура на човешкото си чудо,
надуваш си духа, обстрелваш с мисли птиците,
а после рухваш кротко, мечтаеш за мекици.