Нели Станева

Човеци, излегнати върху камъни,
в тревата, по стълби, под всякаква сянка,
Човеци с косачки, строителни каски,
с колички за деца или смет,
с парфюми, меки чанти и раници,
със слушалки, паркиращи колела,
на маси с халби бира пред тях,
със задачи и без, както и с вътрешни,
стегнали обръчите на лицата им,
с деца, захапващи нещо, отпиващи,
с кореми и клинове, ризи, значки,
очила, сенки под бузите, тридневни бради,
мазно по устните, петна, меки трицепси,
с безплатни вестници, сандвичи,
балони, тъмни и бледи, с кръвообращение,
с алкохол и без, и с главоболие,
с бебета в раници, вени, ухапвания,
със синдром на Турет, апартаменти и вили,
с няколко куфара, торби от Армани,
загар, невродермит, фон-дьо-тен,
с жълти ръце, с бинтове и със сухожилия,
които пропукват ритмично. Човеци.
Статистически погледнато,
би трябвало да съществувам.