Je veux que ca bras durci ne traîne plus une chèri image (Rimbaud)
Ще си на 40, беззащитен.
Най-беззащитен ще си трезвен.
Утехата ще си набавяш тайно от месото.
То иначе не ще издържа много.
Блажени мазохистите,
и ще се смееш, ярко. Въпрос на стил е
и на травмите, старателно запазени.
Гневът ще бъде най-активния ти мускул.
За другите ще имаш само архаични термини.
Ще се страхуваш, ще ги губиш.
Ще олекваш с всеки сън, по двеста грама на кошмар.
Но ще се радваш, че сънуваш.
Кръвта ще бъде рядка (аспиринът),
ще се отдалечаваш от ръката си,
ще бъркаш биология със геометрия,
все пак минаха години.
Бъркалката, с която те разбъркват,
ще бъде от пластмаса,
но ще се дивиш на консистенцията.
Tour de Trance в екрана.
А разглобените
в движение не можеш да оплачеш.
Ще се обясняваш до забрава.
Ще забравяш. Ще мъжди
идеята за другото, ще търсиш
място в календара, докато го превъртиш.
Но ще разбираш. Тревогата по принцип,
но това не е ръка, не е протегната ръка,
към никого, а най-малко е към теб.
Ръката е заета със кюфтета.
Ще си на 40, ще разбираш,
трезвен, беззащитен, ще разбираш,
ще мълчиш в позицията си,
ще шепнеш само нощем : да,
благодаря, благодаря, благодаря.
Нели Станева 