Оставете ме тук. Да принадлежа и
този месец, град, вход и етаж да са мои,
както моя е тънката връв на дъжда
над обесените ми меланхолии.
Оставете ме тук. Няма другаде аз,
няма стръмни морфеми, бакърени тонове.
Тук родих си страха и на същото място
още лежи във калта панталона ми.
Оставете ме тук. Със бодлива ограда,
със корсет около крехките спомени.
Пада тежка мъгла, утро лае, напада,
оставете ме тук, под ръждата на бронята.
Нели Станева 