Дада

Току-що съм се била настанила в няколко бързи делящи се клетки , когато мама е била скъсана на изпит по философия. За първи път скъсана на изпит, за първи път нещо, различно от шестица, и в нейния микрокосмос това е било равносилно на травма, която и до днес не е забравена, а и хормоните все пак. Фактът, че всички други студенти на този странен ден също са били скъсани, не е помогнал. Доцентът, който е бил двоен доцент – по философия и по медицина, е поставил теми като: „Диалектика на бедрото“, „Партийност на червата“. На следващото явяване въпросите са били нормални и по конспект. Естествено, аз веднага виждам тук знамение за собствения си живот, знамение и цел, посока напреки неразбирането. Да събера в една приятна единност всичко, което няма връзка помежду си, да хомогенизирам елементи на хаоса. Разбрах и защо мама така държеше да изтръгне от мен мисълта да уча философия още преди да е пуснала корени – искала е да ме предпази от космическия ужас на безсмислеността. Тя пък на свой ред сега разбира, че не е успяла, но това си е съвсем в реда на нещата.