Бяс

Понеже ни тежи при храносмилане,
да го оставим в думата, да го оставим
в угарките на всичко казано,
под унеса, покривката от явно
и забравено, да го оставим –
този срамен и наръфан бяс.

Да го оставим и да тръгнем. После
ще се почувстваме прохладни, подредени,
гъвкави и меки като голи охлюви.
Само след дъжд ще се обаждат
предишните ни стави,
липсата на мнение.

Все за нещо доказателство е дирята. Не ще
ни мъчи глад, щом сме пропълзели жаждата.
Но някога, поне един от нас дано да спре
под спомена за ябълката,
да позволи на лигата да потече назад,
назад в гнева,
да има сила после да разкаже.