Но с две висши

Помня всичко (то не е и много), но напътствията повече.
Например – сменяй си бельото всеки ден и остави тютюна, 
битките и притежанията, то не е
за теб. Онова усещане за споделено
и смутено битие, повръщаното в коридора, общежитията. И сега
все по-често крия се сама във хляба си, за да ме пази
от възможните превъплъщения. Не пия, гладя 
всичките си ризи, а понякога
се гледам във окото на онази камера, 
която окачили са над касата. Да, късметлии са.
Без този пол под късата поличка,
щях добре да ги измъча, аз – диктаторът със лек багаж,
(значката на ревера в югоизток),
сочещ със среден пръст напред.