Да наблюдавам играта – и пред вътрешното ми око се разкрива движението на клетките, на времето, на цялата човешка история. Толкова ясно, че понякога не издържам, понякога трябва да стана и да се затворя херметически в скафандъра на желанието отново да съм бременна с неподвижно бъдеще.
Как да ти кажа всичко това с този безмайчин, сиромашки език.
Нели Станева 