Постоянството на песъчинката

Ще ни има в този свят, макар да няма
конкретното, в което да останем.
Само величественото мълчание
на залеза, разпорил зимата
с общия ни поглед, все по-яркото
отстояние между телата и годините,
немислимо без такъв език, фантазията,
която ще се разширява до достатъчна
да приюти абстрактното човешко сливане.
Но ще ни има. Със сигурност във физиката,
най-неточната, онази с дрехите,
които ние най-харесваме,
и ще ни има в градове, тъй както искаме,
с променливи контури на измислено,
за да продължим най-важното движение,
което въобще ги е създало.
Със сигурност и ще ни има във нахалството
на дребните неща и на предметите,
които с лекота остават,
в салфетка и конец, листо, стотинка,
в портрет на император или камък,
в корена на думата случайност,
и в други думи, упорити като смучки
по кожата на крехката история и
ще ни има
в най-скъпия ни цвят – във бялото,
в началото на всичко ще ни има,
където раждат се, втвърдяват се понятия и
където песъчинката е вечно малка.