Мускулът на Мнемозина

Януари:
Розово палто петни Московска,
но в автобуса ми е по-студено.
Февруари:
Отчаяние в светлината на захапката,
дали ще хвърлят въпросителната ни?
Март:
От булевардите тътни злокоба,
но броим онези докосвания на перваза в кухнята.
Април:
Болката превежда, преподрежда, 40 котки чакат хляба си,
каква брилянтна радост да си тяло.
Май:
Възраждането на пухчетата, почти завършеност,
но пак die Zeit macht alles kaputt.
Юни:
Тихо, тихо, розе и пица,
и блещука ни японското звънче.
Юли:
Toits de Sofia, така че
просто го напрàвѝ.
Август:
Там, където винаги сме били,
където точката на склона.
Септември:
Нови сили, натъпкани с цикади, влак.
Комарите най-гладни, когато слънцето замрежи края си.
Октомври:
Дом, ние,
а досадните игрички на ума, простете, единствено ме отегчават.
Ноември:
Ако измисля бог, той ще съществува
в моя санаториум – крехко, жилаво отдавна, добре трениран мускул.
Декември:
Съзнание – шампанско.
Ръцете с вкус на огън, а
комини бясно бълват светли облаци.