Нели Станева

Аз съм сълзата на Копейкин,
една такавичка, набъбнала
в бременната му жлеза.
Ако разполовя с браздата си лицето му,
ще му потрябва мост за всяко изражение,
дясното ще е далеч от лявото
и всяка дума ще е хубаво намокрена.
О, умопомрачение!
И по този мост ще преминават лъвове
и леопарди (почти като по Елиът)
и после ще плуват.
В мен ще плуват!
О, Костя!
Водата всъщност се явява някакъв
и то –
прекрасен мост
и аз все по-голяма ставам,
колкото повече се забавяш, Костя,
с раждането ми.