Дъжд. Покрив – кожа. Под него – леген.
Под легена – хавлия. Стените
в нежен роршахов десен
тихо вдишват, издишват.
Нищо друго – сега.
А после мъгла. По паркета – картон.
Вино. Чай от коприва. Бих спряла
да бъда и бих прогонила
анахроничната жизненост в тялото.
Нищо друго – оттенък.
После влага. Одеало – жена.
Тук не бих пипнала нищичко.
Как вали във легена и как
животворно статично е всичко.
Нищо друго – сега.
Дъжд, леген, одеало, хавлия.
Нели Станева 