Деконструкция на спалнята

Две единични легла, прилепени едно до друго, затрупани със звукови шлаки от булеварда навън. Материалът на рамката е полимер, дишането се усеща като притискане към найлонови торбички, шупли и прах. Фабричното изрязване е изрядно, линиите се докосват по цялото си протежение, лакираната повърхност е без аромат. Двойният чаршаф е непригоден, матраците твърде лесно изплъзват твърдата си плът от него, завивките се набръчкват. Две картини без израз или значение висят на стената, самно формата на рамките им ги извинява донякъде, ясните контури са добре дошли и остават. Опитите да се засели останалото пространство се ограничават до старанието да направим едно легло от двете, дланите да приглаждат чаршафа с нова надежда – същата, изключила алармата.
С радост стоя будна в непригодното за бъдеще, разчертано пространство. Събирам думи за това, което е кръгло и не се вмества тук.