Август

Видях как изгревът се спря

за миг да си поеме дъх

преди да плисне върху сградите.

Дори и само заради това си знаех –

изкачил е август.

Каквото трябва – прецъфтя, а юли

обу си панталоните от лен

и се прибра в дома на еуфорията.

Отраженията бавно се променят,

все по-настойчиво присъстват сенките,

дълбоката вода цвърти нагоре

и капе в езерата – зеници,

насища ги със меланхолия.

Околоочните ни мускули

доловимо, с тих възторг, отпускат се.