Струва ми се, че липсват доста парчета в разкошния плащ на небето. Парчета, останали там, където съм била най-щастлива, отрязани от ножицата на една и съща, винаги една и съща, но невъзможна да се възстанови с усилия на волята усмивка. Знам къде са тези парчета, завиват места, които не ги виждат, превръщат тези места в очи, невидимо топлят невиждащите очи на света. Няма нужда да ги търся, виждам ги, виждам и съвършения бод на шевиците, които са ги пришили там, където са.