На водната пързалка

Когато е най-горе на стълбичката, плахо клекнала пред сребристия устремен наклон, за кратко проблясват, с необясним, дразнещ очите контраст, сивите ѝ коси – после тялото ѝ се отпуска и отдава на бесния мокър лупинг, и изчезва, слива се отново до съвършенсто с детството.