Не си ти, когато си гладен.
Не е тя, когато е мъртва.
Автобусът ще те върне,
както нея пък отнесе.
Ръката ти ще бъде мокра,
ръката ѝ ще бъде суха.
Ще разкъсвате обвивката,
люспа пред спасението.
Невинно споделена плът
с трева от португалците,
а пред общежитието
някой е повърнал.
Тя някога, в мъглата, гладна.
Като дъжд, като
фъстъченото масло
е еди колко паунда,
две евро в автомата,
кой бърка там, кой бърка
в джобовете, пинг-понг
до възможността за остров.
Захапана от две страни.
Нели Станева 