Завистта те кара да искаш да си някой, който всъщност не харесваш.
И да не харесваш нещо в теб обично и обичащо те клетъчно.

Но че тази завист ще се появи едва след срещата
не със нещо грандиозно, а със грозотата – не!
Каква брутална в простотата си
вселенска промисъл.

Завист към онази нежност
на погледа, който може да си позволи да я избегне.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s