Завистта те кара да искаш да си някой, който всъщност не харесваш.
И да не харесваш нещо в теб обично и обичащо те клетъчно.

Но че тази завист ще се появи едва след срещата
не със нещо грандиозно, а със грозотата – не!
Каква брутална в простотата си
вселенска промисъл.

Завист към онази нежност
на погледа, който може да си позволи да я избегне.