Музей на отвращението

Тенджерата с къкрещ боб в 6.30 в кафенето на гарата.

Тези, наредили се по пластмасовите столове, за да чакат боба, влака, нищото.

Миризмата на цигари в сплъстената тъга на чакалнята.

Пияният, който повтаря, че чака охраната, за да ѝ пречупи гърлото.

Дългуч с чувал в парка, дошъл от непубликуван ръкопис на Стивън Кинг, настъпил измисленото ми островче от спокойствие завинаги с две реплики.

Подпухналото лице, запътено към скорошна смърт, разхождано от кротък човек, разхождащ на свой ред бяло кученце в мъглата под изгрева.

Педиатърката, размахваща в лицето на крехко самочувствие рецепта, съдържаща два антибиотика срещу вирусна инфекция.

Тъмното във фугите. В ъглите на баните, между блоковете, лепкавия език на разрухата.

Сергиите, понятието наред със съдържанието им.

Белият хляб, дъхащ на фабричен въздух, на фабрика, на отдавна незабърсван плот, опакован в целофан, с размер на четиригодишно дете.

Тишината в ума, а отвъд – вечният шум.

Празното петно там, където е имало училище. Празните погледи там, където е имало учители.

Миризмата на капан. На страх. На собствената ми пот.

Невинните, които все пак живеят тук, оплескани от мен самата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s