Тази вечер той дойде с извити въпросителни

на слепоочието, две подути вени,

пулсиращи внимание.

Калиграфично мрачно настроение,

клепачите, притиснати

от все още непонятната му истина.

Има тук все повече от тъмното и

мъртвите се връщат напоследък твърде често,

както някога ни обещаваха

с тебеширени ръце във вечното

течение на нашата река.

Тогава ни се струваше банално лесно.

Въпрос на избор да останеш жив,

с гладко чело, да останеш в светлото.

Но явно не познавахме наклона,

хаотичния размах на почерка си,

само

упражнявахме извивките на знанието,

не съдехме тетрадката,

задрасканото.

Като калиграфии с вода.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s