Тази вечер той дойде с извити въпросителни

на слепоочието, две подути вени,

пулсиращи внимание.

Калиграфично мрачно настроение,

клепачите, притиснати

от все още непонятната му истина.

Има тук все повече от тъмното и

мъртвите се връщат напоследък твърде често,

както някога ни обещаваха

с тебеширени ръце във вечното

течение на нашата река.

Тогава ни се струваше банално лесно.

Въпрос на избор да останеш жив,

с гладко чело, да останеш в светлото.

Но явно не познавахме наклона,

хаотичния размах на почерка си,

само

упражнявахме извивките на знанието,

не съдехме тетрадката,

задрасканото.

Като калиграфии с вода.