От четвърт час вече, и по „седя“ поникват шипове, върху „дишам“ се обляга туловището на хладна мъгла, „озъртам се“ се превръща в паника, „ослушвам се“ – в безполезност, защото езикът около теб става все по-неразбираем в тишината, лишена от разписание.
Не за първи път си тук, но за първи път си състояние, а не движение. За първи път забелязваш колко си тежка. Теорията на относителността предполага статичност, за да постигне верни стойности в прочутото си равенството. Масата ти е един загубен живот и едва сега разбираш колко много тежи нещо такова. Енергията е от другата страна.
Нели Станева 