Влак, бърз като падане

Записваш в тефтера си, че самотата натежава още повече в липсата на движение. Решила си да отбелязваш всичко, в случай че не пристигнеш, за да остане поне вътрешното ти пътуване, завършено под формата на прозрение, което е по-голямо от теб. Ето, случайността винаги приласкава случая. Или е обратното? Добавяш, че мисълта всъщност е състояние и вероятно пречи на движението, с колкото и глаголи да я украсиш. Седиш, дишаш, преглъщаш сухо, озърташ се, ослушваш се – колкото и да ги редиш, влакът не помръдва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s