Ще бъде непреклонна пролетта.
Няма да се спре пред барикадите
от ферментирал векове наред боклук.
Няма да я стреснат гилотината,
отнесла всичките добри години,
ни висящите тела, души, съмнения,
куршумите и храчките, машините,
с които някой пренавива времето.
Ще бъде непреклонно светеща,
с рокля в невъзможно синьо.
Меланхоличен огън от картечница,
в дулото ѝ – отраженията
на пиян от скръб оркестър.