Не бих избрала доброволно тази форма
на римувано мълчание, признавам.
Дали е тук заради това, което казал е
(или само е помислил може би) Адорно,
или войната априори е болнична стая,
където болният живот –
стиска зъби, думи и –
сред този вой на ужаса –

упорито оздравява?