Картонен кошмар

Той върви по хълма, но не знае дали дали върви нагоре или надолу. Така е свикнал да знае, че това го смущава. Краката му чувстват наклон, но до там, а може би е само спомен за наклон. Усещанията в петите са неясни, заглушени, мозъкът му не може да ги дешифрира. Нещо във вестибуларния апарат може би, но е твърде рано за това. Кой знае. Може пък да е твърде късно дори.
Освен това гърбът и раменето го болят. Струва му се, че е мъкнал от твърде дълго време някаква огромна раница, макар че не носи раници по естетически принципи. Големите товари обикновено събира в гръдния си кош, вляво, а за това, което не може да се вмести изцяло там, използва черния дроб. Но усещането за тежест на гърба е толкова истинско, че той се пресяга назад слепешката, защото, както вероятно не виждате, мракът наоколо е съвършен, и ръката му се удря в картон. Опитва и от другата страна и все този кух удар го посреща, сухо здрависване с плоскост, която със сигурност не му принадлежи. Опитва да я свали от себе си, но тя е слепена с гърба в онази мъртва точка, която никой жив не може да достигне.

Една тъмна звезда наблюдава отгоре как човек с картонен кръст на гърба обикаля по протежението на билото, а вътрешната му светлина пита: накъде, и къде са пироните?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s