Смокиновото дръвче хапе едва след като си го обрал. Плодът се отплаща едва след като си го изял. Пресмятай умно.
Сладкото лекува всичко, и бебетата го знаят.
Аз, дебнеща котка, дебнеща гларус, дебнещ боклук.
Черно, най-черно кафе, още.
Да харесаш аромата на разпад – телесният еквивалент на философското обгръщане на смъртта.
Нещо против книгата да е с твърди и грозни корици? Почти като библия.
Таз дума. Лакуна таз.
Thom York спи пиян на пейката. Оставям банан до главата му. Отплаща ми се по-късно в Spotify.
Растежът без корени е възможен, посади се в книга, остави я под дъжда.
Колкото по-горещо е, толкова по-ярко свети неправдата. Колкото по-студено, толкова повече тежи.
Храчки вместо стачки.
Гълъб, тънък като кърпичка, повдига залеза.
Отражението в набразденото езеро напразно иска да се слее с теб, празно иска.
Отказвам цветовете вместо цигарите.
Времето в единици тежест – 15кг.
Мълчи, клепсидра, върви да поиш часовете си.
Можеше да бъде филм, добре че не е.
Спрял, спряла, цяло.
Чужди баби кърпят улицата.
Под тежестта на котките от цял квартал поръчвам цаца.
Лицето ми с грим, подпис със слюнката на мръсница.
Вечната градина на неспокойствие то, все още без адрес.
Сипей в свлачище, питай, плачейки.
Annus Mirabilis, дори не е относително.
Още имаш reverie на ревера, не реви!
Невидимото за очите поне си е на сигурно място.
Да разбера или да живея.
Смъртта все още говори на чужд език, все още търся учебник.
Още търся и това, което съм намерила. За радост намирам още от същото.
O: Тук има не!
Лятото съществува, вечно недовършено.
Надута светлина, щедра само към собствения си образ, почти като човек.
Съзнанието определя и битието, и небитието.
Нели Станева 