Той ще я намери в стаята
като дума в книга,
като огледалото – почти ковчег
(как се снима филм за живите
без алегория за погребение?).
Погледът му ще залитне леко
и ще я покрие.


Небето следва да се срути.
(Едно земетресение
не е уместно в случая).

В дланта му – черната дантела,
все още дъхава от шията.
И тя сега си получава името:


хоризонтална линия, срещу която
той премигва
и това е.