Глюкозата на зимата залива мозъка,
но геният се храни със сланина.
Знам, но съм забравила къде.
Очите ми са жълти от куркума.
И поради липса на змии…
В ръката ми един парцал,
който бил е май стихотворение.
Само паметта е мястото,
където може да се настани провал.
Набирам номера на Маяковски.
Тъга Георгиева, где ти?
В тази нощна ноемврийска тежест,
увиснала на лявото ми рамо
като торба сигнали за заето.
Един побъркан разчерта града
с гълтащ светлината тебешир.
Но все някой трябва да продава
мазни банички с луна.
Знам, но съм забравила къде.
Нели Станева 