Глюкозата на зимата залива мозъка,

но геният се храни със сланина.

Знам, но съм забравила къде.

Очите ми са жълти от куркума.

И поради липса на змии…

В ръката ми един парцал,

който бил е май стихотворение.

Само паметта е мястото,

където може да се настани провал.

Набирам номера на Маяковски.

Тъга Георгиева, где ти?

В тази нощна ноемврийска тежест,

увиснала на лявото ми рамо

като торба сигнали за заето.

Един побъркан разчерта града

с гълтащ светлината тебешир.

Но все някой трябва да продава

мазни банички с луна.

Знам, но съм забравила къде.