Събота

В събота си купувам маслини от будката на един лъщящ грък, който носи кожено яке с избродирано в златно лого на импорт фирмата си дори през лятото. Той седи върху казан от зехтин, които, подозирам, е пълен или наистина със зехтин, който попива в него и овлажнява кожата му, или с някаква контрабанда, защото е малко вероятно той да изседява протяжните часове на съботата така стоически само заради мижавия оборот, който прави. До него се разгъват километри сергии на семейства Бури, Херциг и Лейбундгут, безкрайни националистически знамена от сирена, млека, яйца, картофи и свръх био котлети от крави, които са спали в едно легло с децата на семействата, които са ги заклали.

Гъркът си е съвсем самичък с лошото си настроение, но маслините му са бомба. Също така изсушените домати в зехтин с чесън, чили и магданоз. Никога не благодари, когато някой купи нещо от него. Сякаш знае, че стоката му е достатъчна. Това въобще не се харесва на швейцарците, на мен също не би по принцип, но в този случай маслините замазват всичко.

Малко по-нататък е мобилната пекарна, където си вземам солен козунак в твърда билкова хартия. Замайва ми се главата от уханията и обещанията му.

Събота предиобед е изкъпан, потен, замаян, уморен човек с три торби, който гледа гълъбите сякаш ги вижда за пръв път.

В сряда се тествах за корона и разбрах две неща : какво означава облекчение, както и че все още не съм се разправила докрай с Мистър Страх, нищо че съм оборудвана с картечници от петите до брадичката. Главата ми все още е незащитена.

Сиестата ни е около три часа. В плътно затъмнената стая след пира с маслините и хляба пропадам в най-сладкото безвремие, което ме изплюва в онова мое тяло с бавни движения и отнесен поглед, в което ще прекарам остатъка от уикенда.

Сънувах, че сънувам, че се виждам в един телевизор, който не мога да изключа.

Светът е ужасно шумен след това и всичко, което не е мен или производно от тялото ми, ме дразни. Иде ми да крещя и дращя, да бягам и да не се завръщам, но съм пленник на омекналото си уикендово тяло, а когато изляза от него, ще имам друга работа.

Всъщност не съм сигурна дали наистина исках да изключа онзи телевизор.

Дори когато светът заглъхне, тишината е неприятна, тегнеща. Пия последното си кафе без кофеин и се чудя защо се тормозя така. После се сещам за възможността да спя на обяд и пропускам лъжливата течност в гърлото си, вместо да я изплюя.

Дори и половин час йога не мога да направя, без да бъда прекъсната. Един куп започнати разкази кимат съчувствено от харддиска ми. Мимимими. Римите пък къде.

Някъде там, където съм положила основите на планинската колиба, някъде там в склада ми.