Спестявах смелост отдавна. Събирах парцали, кутии, кукли, боядисвах стени, търках пода на килера. #the100dayproject, в който се задължих да поствам всеки ден записки върху рисунките на детето, ми показа колко изтощително е присъствието ми в чужди постройки. Договорът подписах на няколко места с копчето delete. Сега живея тук. Прилагателното social разтягам само пред жадните погледи на приятелите ми. Музиката понякога се чува и навън. Но никой няма да знае вече до колко късно стоя будна или колко разбъркана е кухнята на буквите.
Имам къща.
Публикувано от Нели Станева
поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов Покажи всички публикации от Нели Станева
Публикувано