Презряла съм под люспата,
която ми изплете баба.
В креслото си – зеницата на мама,
кима зад иглите си
от равновесие.
А мама чуди се какво да прави
със реколтата.
автор
Презряла съм под люспата,
която ми изплете баба.
В креслото си – зеницата на мама,
кима зад иглите си
от равновесие.
А мама чуди се какво да прави
със реколтата.