Ето едно стихотворение, което да ни свърже.
Преживей го като паяжина или като W-LAN.
Ако можеш виж насъщното
като нещо абстрактно, което се ражда
от метронома на гърдите.
Ръцете не успяват. Биологията е обречена
на разяждане. Например млякото засища,
но неизпито се разваля. Хлябът,
ако го извадиш недопечен,
си е просто неугледна маса.
А телата ни съвсем конкретно остаряват.
И поезията, паяжините и W-LAN-ът
все повече са синоними на опасност.
Нели Станева 