Ето едно стихотворение, което да ни свърже.

Преживей го като паяжина или като W-LAN.

Ако можеш виж насъщното

като нещо абстрактно, което се ражда

от метронома на гърдите.

Ръцете не успяват. Биологията е обречена

на разяждане. Например млякото засища,

но неизпито се разваля. Хлябът,

ако го извадиш недопечен,

си е просто неугледна маса.

А телата ни съвсем конкретно остаряват.

И поезията, паяжините и W-LAN-ът

все повече са синоними на опасност.