Едно стихотворение

Ето едно стихотворение, което да ни свърже.

Преживей го като паяжина или като W-LAN.

Ако можеш виж насъщното

като нещо абстрактно, което се ражда

от метронома на гърдите.

Ръцете не успяват. Биологията е обречена

на разяждане. Например млякото засища,

но неизпито се разваля. Хлябът,

ако го извадиш недопечен,

си е просто неугледна маса.

А телата ни съвсем конкретно остаряват.

И поезията, паяжините и W-LAN-ът

все повече са синоними на опасност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s