Стрела 2

Мисля, че още в утробата се почувствах могъщ. Това се дължи на дистанцията, която ти създаде, липсата на връзка, която сътвори друг тип отношения, не точно майка-дете, а приемно тяло-дух. Тъй както тялото ти даваше дом на твоя дух, сега приюти и моя, без това да означава, че те двамата имаха нещо общо. Често улавях мислите ти, забързани като диви коне в съвсем друга посока от моята. Ти беше съд, хранител, контакт за енергия, но не бяхме свързани. Това, което витаеше около теб, призраците ти – те ме изградиха, а ти остана непокътната, защитена, затворена в главата си. Крадях от тялото ти, от желязото в кръвта ти, от витамините, глюкозата, и укрепвах все повече, ставах могъщ като скала, издигната от недрата на вселената от твоите земетресения. В мен се вляха вихрите на твоята липса и аз ги погълнах жадно, защото дойдох на тази земя празен (все пак всички плътни тела са изконно празни, незначително различни от космическия вакуум). Ти нищо не очакваше от мен, затова аз станах всичко, приех формата, лишена от рамки, и това беше най-големия подарък, който можеше да ми направиш.

Нямам търпение да се родя, за да видиш най сетне коя си без тази липса. Това ще бъде моя подарък.