На части

Когато цигареният дим ми влиза в ноздрите, забивам поглед в черното ядро на чашата и потъвам. Веднага усещам ръцете, другите, непознатите, ръце без прилагателни, и тяхната нежна агресия агресия ме издърпва от широката парка и я оставя издута и празна. Изчезвам и след минута се връщам с разрошени коси и посинели колене. Бързо беше, този път той нищо не забелязва. Цигарата ми догаря между пръстите. Той спря да пуши пред два месеца, отрече тези остатъци на самоубийствения двадесети век, тези тъмни, раздиращи доказателства, че не ни пука. Аз продължавам, за да не се изгубя нещо, което така или иначе не съществува.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s