Нели Станева

Обичам този, който е поливал плевелите,
но недохранил коня си, и също този,
чиято недокосната от сън постеля,
издишва допира на сложното.

Обичам този, който смуче масло
от пръстите си, натопени тайно в сочното,
и който като корен е израснал,
но после сам изтръгва се от почвата.

Обичам този, който в ракитака влиза
за да потъне, който скача в ножове,
и който раните си не облизва,
но ги превързва с невъзможното.

Обичам този, който гони кутерите,
докато потъва във дълбокото,
и който с остър нокът е порязал скута
на земята, който е започнал

да си отива, щом е появил се,
и който, докато смирена го описвам,
се ражда. И умира, щом от милост
оставя страницата чиста.