Имам кученце

– Здравей. Добре изглеждаш.

– Здравей. Нали знаеш, че не разбирам какво означава това?

– Няма значение. По-интересно ми е да знам как се усеща човешкото тяло за първи път?

– Не усещам много. Трябваше да си избера онова косматото зад витрината… кучешкото. Имате много малко сетивност. Сякаш съм отделен от света с изолиращо фолио.

– Значи сравняваш сетивата на обитател на твоята галактиката с куче от моята? Какъв процент е съвпадението?

– 89,349 процента.

– Трябва да си го запиша в бележника.

– Бих могъл да ти го запиша директно в паметта.

– Можеш?

– Вече съм ти записвал разни неща. Различната мозъчна обвивка не се оказа проблем ‒ пропускливостта се контролира от съшите биоалгоритми.

– Какво си ми записал?

– Ще разбереш.

– Кога?

– Когато си зададеш съответните въпроси.

– От дванадесет месеца ми казваш колко е лошо, че непрекъснато си задавам въпроси.

– Лошо е. Но аз това съм го казал само веднъж. Тези…месеци, това ваше време…ги усещаш само ти. Както и много други неща.

– И все пак.

– Реших да те приема такава, каквато си. И да ти дам отговорите.

– А сега какво?

– Сега ще си купиш това кученце. После трябва да се отървем някак си от това неудобно мъжко тяло. После ме хващаш на каишка и ми показваш твоя свят, както бяхме планирали. А след това, ако си готова, идваш с мен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s