Да, правихме любов. Лежеше
върху мен като напечено от слънце одеало,
макар че беше нощ и вероятно
били сме на обратната страна
на изтощения от тичане часовник.
Да, правихме любов. На сутринта
изглеждах по-различна, липсваха
плиткото ми дишане, пет тика
и онзи орден на тревогата,
с който кича челото си напоследък.
Разбира се, че правихме любов по много начини,
чиито имена започват с неговото.
Така и не разбрах защо сега и
защо не винаги, защо луната
се бе облещила под тялото ми,
невярваща в това, в което вярвах.
в което пръстите ми вярваха,
и ноктите чертаха траектория,
напомняща осмица.
По нея се придвижват днес секундите
и всяка трае точно колкото
бе нужно този сън да свърши.
Нели Станева 