Една секунда само да избягам,
да съм хартийка в храстите на Effingerstrasse, там са
фините частици мое минало,
и тази пейка казва
розови жартиери не отиват на черни обувки,
и кафеви сенки на каквито и да е очи, 
или
12.95 франка и съм почти в Милано
две чаши вино във вагон-ресторанта
контрастът прекалено евтин:
вчера,  днес
и цветовете им и разстоянията
пейката,  листата – същите, 
но погледът е свит във десет сантиметра, а месото,
какво месо,

и кой ще свърши работата тук въобще, 
детето вече
събира фасове и ги изхвърля в кошчето, 
моите изпушени цигари,
безграничната ми площ на допир
между времето и мястото
в една
притискаща главата ми секунда.