Една секунда само да избягам,
да съм хартийка в храстите на Effingerstrasse, там са
фините частици мое минало,
и тази пейка казва
розови жартиери не отиват на черни обувки,
и кафеви сенки на каквито и да е очи,
или
12.95 франка и съм почти в Милано
две чаши вино във вагон-ресторанта
контрастът прекалено евтин:
вчера, днес
и цветовете им и разстоянията
пейката, листата – същите,
но погледът е свит във десет сантиметра, а месото,
какво месо,
и кой ще свърши работата тук въобще,
детето вече
събира фасове и ги изхвърля в кошчето,
моите изпушени цигари,
безграничната ми площ на допир
между времето и мястото
в една
притискаща главата ми секунда.
Нели Станева 