Мисълта ми е килим,

нашарен равномерно с болка.

Зародишите – срички,

отказали се да ме хранят,

лежат като трохи отгоре.

И тръгна ли сега, ще кажат просто:

Тук откога не е шетано?

Тук откога не е готвено?