Мисълта ми е килим,
нашарен равномерно с болка.
Зародишите – срички,
отказали се да ме хранят,
лежат като трохи отгоре.
И тръгна ли сега, ще кажат просто:
Тук откога не е шетано?
Тук откога не е готвено?
Мисълта ми е килим,
нашарен равномерно с болка.
Зародишите – срички,
отказали се да ме хранят,
лежат като трохи отгоре.
И тръгна ли сега, ще кажат просто:
Тук откога не е шетано?
Тук откога не е готвено?
