Имам среща и вълнението ми избива дори по камъните, които са заседнали в гърлото. Казва се Уик Енд и се познаваме отдавна, но също толкова отдавна се и разминаваме. Типично за родители на малки деца си махаме от балконите и понякога въздъхваме едновременно, за повече време няма. Няма и шампанско, за сметка на това и двамата притежаваме много функционални дрехи с петна. Седя върху моя си летящ килим и си мисля за него. Дали и той обича толкова много часовете между три и пет сутринта, погледнати от нощна перспектива? Дали и той има стени, които се стесняват щом слънцето залезе, и същата паника заради тях - същата паника, която ме кара да правя пранаяма на балкона докато носът ми придобие цвят на изгрев? Опитвам се да не се вдетинявам, защото сега друг в къщи има право на това, и се концентрирам върху тоалета си. Рокля с шевица от умрял език, огърлица от три книги, пудра от трохи и чипс, нахапани от неспокойство устни - достатъчно, толкова съм зашеметяваща, че ми се завива свят и полягам съвсем за мъничко на дивана и се будя осем часа след това. Уик си прави кафе отсреща, но ей сега ще отпътува за земята на нещата, които са ми все едно. Внимавам да не се засмея, че от смях винаги получавам мускулна треска.#дневник #нощник#neon
Когато стоиш пред две възможности, възможността да не избереш става трета възможност. Сега стоиш пред три възможности, всяка от която превръща останалите в невъзможност, ако бъде избрана, тоест пред три потенциални невъзможности, но да избереш невъзможност е невъзможно, затова едната възможност се превръща в единствен възможен избор, което пак значи, че си избрал, което пак те поставя пред две невъзможности, които все пак биха могли да бъдат възможни. И така до края на света. #многомислихмалкоизмислих
Помазана със сок от киви, пристъпвам, залитайки от вълнение и от бормашината в главата, в най-дългата нощ на годината. Поне един от краищата на тъмното трябва да е светъл, но кой от тринадесетте милиарда варианти на край от тясната стая на паниката е правилният? Когато клепачите тежат, ги окачвам по луната, изсъхнала от треска. Треска? 40 градуса дори не се брои за сауна. Нищо, стягай се, още няколко бисквити с марципанови очи. Изрязвам елха от картон, но резултатът са крака, бягащи в противоположни посоки. Боли из всички измерения, краят на декември е разместил контурите на хората, улиците и небето. Всички крещят един на друг, а аз не виждам. Погледът ми залепва в кал, в студено кафе, в лош дъх, в лица като алуминиеви капачки. Имах планове, благи като (на)питка. Заравям ги във възглавницата, заедно със себе си и няколкото фотона, които съм уловила, сомнабулствайки. Търкулни се, безумно тъмно, по земята и ме върни в края си. Във всичките му вариации, едновременно. Аз съм ти и тебе нося. Аз съм просто толкова, толкова уморена. #duality #wintersolstice #bareface #sickface
