Детето, което не е мен.

Детето е дрога – най-силната и с най-продължителното действие. Силно сетивна илюзия за tabula rasa,  осветяване на тъмните ъгли невинност, (илюзорно) усещане за прераждане, интегриране на собственото и чуждото минало и сегашно време, в паралелно съществуване и в двете (четирите?). Също чувство за тотално разбиране на законите на вселената без способност то да се пъхне в лингвистични конструкции. Типично. Безумна красота, изплъзваща се,  неподлежаща на контрол,  на забавяне, на обяснение. Тича, тече, обърква, възбужда и срива. През цялото време тялото е съвсем другаде от преживяното от него. Тялото носи годините, контурите на обещанието,  което е престанало да съществува. В опиянението на трипа тялото е изоставено, не лишено от глас,  но нечуто. Съществува за себе си, отказва се да иска, запленено от даването.