Нехайку

Да се разходя из тихото гробище, да поговоря със Хесе.

Да ми замръзнат очите от гледане на върховете.

После порция горещи и мазни картофи със чесън.

Да изпия кафето си без да мисля за нещо,

додето китайци хвърчат по заледения залез,

който излива дъха си по светлото.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: