Нехайку

Мисълта, заседнала точно там,

между краката ми.

И някой пали цигара, хвърля фаса на пода.

Студен, развален асансьор.

Седя безучасно отгоре, гледам в шахтата,

нещо вече проблясва, димù.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов Преглед на още публикации

Въведете коментара си тук…

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Имейл (задължително) (Адресът няма да бъде публикуван)

Име (задължително)

Интернет страница

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане / Промяна )

Connecting to %s