октомври

Отново започнах да се чувствам не на място в тетрадките си, сетивното удоволствие от писането върху хартия замръзна заедно с предалите се листа на дърветата и мъгливия въздух в пет сутринта. Цялото ми тяло се е разположило между черепа, останалото от мен е машина, конструирана от друг, с изрядни, но чужди ми функции. Не мога да се свържа с ръката си, с потрепванията на пръстите ми. Страдам истински от нуждата да се обличам, да покривам толкова голяма площ от кожата си с пластове текстил, който прекъсва връзката ми със света и съответно усещането ми за съществуване. Отново колебливи опити със ледени душове, крехка надежда някога – защо не сега?- да се закаля достатъчно и да приютя всички сезони.

Бараката на летните забавления беше откарана към паркинга на нефункционалността, сега на площада стои само една дървена масичка с недопита бутилка бира и пластмасова чаша с букет от кестенови листа в най-меките цветове. Мечките на градчето се запътиха към хралупите си, по пътя ще се спрат в една-две други кръчми, ще пият нещо на закрито, ще видят, че не е същото и няма смисъл, и ще се загубят в зимата. И аз нямам локус на свободните си часове и скитам – сама или с объркания ми от хладния въздух, прелестно летен, слънчев син – из отесняващите улици, търсейки място, което да ме призове да остана. Обикновено се предавам, прибирам се у дома, мисля, че не е толкова зле в тези терличени часове, в тези топли напитки, в тази илюзия от пространство и време, недомислена в конструкцията си.

Време, което почти никога не е мое, но набъбва от интензивност. Никога не съм мислила, че ще го кажа, но е истина и трябваше да стигна до тук, за да видя наистина какво е това – другото време, което жужеше в корема на предчувствията ми отдавна. Емпирично изживявам това, което никога не съм разбирала. Главата често ме боли и дори това е приятно – болката запълва празните пространства. Фокус-покус, ето локус – главата ми с меки, ориенталски килими и стени, които постоянно се разширяват.

Не искам да се уповавам на радостта, за това оставям тук едно кълбо от неразрешени мисли. Къде е еднокраката жена, което виждах често преди, какво се е слушило с нея?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s