Обичам списъците – как чужда ръка смесва лексиката на две абстрактности!

Колкото повече мускулите ми заякват, толкова повече ядрото ми омеква, вероятно от някакво мило доверие в обвивката си, или от мързел? Пихтиеста сингуларност в това биполярно съществуване, но друг път няма.

Мъглата обвива главоболието и всичко ми се струва смешно. Просто не си позволявам друго състояние. Горите ме викат, страхът ми ме вика. Студът е най-добрия любовник.

Абсолютно всеки ден се дивя на чудОто дълго и обширно, за друго не остава място. Той ме поглъща и в моментите, в които мога да размишлявам за това, мисля само в благодарно време.

Ревнувам ужасно, когато някой много харесва музиката, която аз много харесвам, сякаш е нахлул в тайната ми сетивна градина и яде боровинките ми. С книгите е друго – там общият вкус създава близост, която ме радва като докосване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s