Ретроспектър на три и малко месеца

1. Желанието променя всичко досега съществувало, но без да го изтрива.

2. Колкото повече страх, толкова повече метафори.

3. Когато фразата „нямам време“ се вклини в мисленето, всички врати се затварят. Единственият изход е абсолютно, драстично отказване от пребиваването в него.

4. Колкото по-тъмна ставам, толкова по-светли са тези, които срещам.

5. Майчинството не е това, от което се страхувах. Един минибус деца ми се струва отведнъж добра идея.

6. Липсва ми лекотата на лятото – лекотата, с която чувствата се изпаряваха от кожата ми. Не ми липсва лятото по същата причина.

7. Зимата е тестостерон и агресивна музика- хапеща, опушена, горчива; чужда кола с бумтящо отопление под развълнуваното ми тяло. Неудобното плаши и възбужда.

8. Чувствам се най-ценна, когато нямам никакви ценности. Когато всичко е меко, поддатливо.

9. Кръговете на мисълта чертаят кръгове под очите.

10. Поезията е през две планини в десета, на север, там, където тялото иска по-малко от сега.

11. Възможно е наистина да обичам парите, въпреки че това не се връзва с останалите плетки на личността ми. Но виж точка 8.

12. Все още се боря със сонорното л.

13. Българският би бил най-прекрасния език на света, ако не беше буквището ъ. Пътуване, кът, бъде, тъкан, лъжа, съм и т. н – ужасно звучащи думи на прелестни понятия.

14. Писането в блога ме спира от писането на бълнувани глупости и това е хем хубаво, хем не.