Phaéthon ​

Отне ми доста време тук да стигна.

(Или стотици пъти всъщност стигах, но забравях, че съм искала.)

И трябваше да дойде този миг, сред кухнята, в една студена, но горяща нощ, когато виното бе свършило, но и не липсваше, с коса, оплетена в потта на плешките, от радиото нощен бяс на нечие опушено пиано, и това свещено място да блъсне мекото на скута ми, да кипне нещо там, да сдъвча пилешко крилце и да се завъртя около необяснимото, около острите му ръбове, без да ги избягвам.

Нели Станева Поезия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s