2×9 месеца (какво научих)

Физическата форма не е същото като сетивната форма.

Всичко расте по-добре на тишина.

Да танцувам Locomotion, Lambada и патешкия танц.

Да си лягам в девет. Да си лягам на обяд. Да си лягам по всяко време.

Да се дивя на всичко. Да се дивя на себе си.

Да съм Joseph Beuys, Freddy Mercury, чистачка и одеало в рамките на един дъх.

Морковеното пюре е тиня от извънземна почва.

Cime di Rapa е вид зеле, а не целина.

Завесите са в повечето дни по-добрата гледка.

Онзи плач, поредицата от звуци еоеоео в началото, е бил стон /името на Бог / Elohim. След първите четири седмици започна да намалява, загуби го напълно към третия месец.

О е за огледало, което обаче не отразява само мен.

Траурът може да бъде отлаган за по-удобно за изживяването му време.

Каквото има да се свърши, не забравя.

Земята става все по-добро място за живеене.

Достатъчни са съвсем мънички стъпки, постоянно.

Аз не съм чувствата си, а нещо съвсем друго.

Всеки атом да си гледа ядрото.

Има място в мен, много.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: